Това е Спайнъл Тап (This Is Spinal Tap) е американски комедиен музикален филм от 1984 г., режисиран от Роб Райнър по сценарий на Кристофър Гест, Майкъл Маккийн, Хари Шийрър и Роб Райнър. Премиерата на филма в САЩ е на 2 март 1984 г.
Филмът „Това е Спайнъл Тап“ е смятан за първия велик пример за псевдодокументално кино – жанр, който по-късно ще вдъхнови десетки комедии и телевизионни сериали. Представен като документален филм за измислена британска хард рок група, „Това е Спайнъл Тап“ се превръща в култова класика и едно от най-влиятелните комедийни произведения в историята на киното.
Историята проследява американския режисьор Марти ДиБърги, който решава да заснеме документален филм за британската рок група Spinal Tap по време на тяхното турне в Съединените щати. Някога популярна и успешна, групата се опитва да възроди кариерата си с нов албум и поредица концерти. Постепенно обаче става ясно, че зад сценичния блясък се крият множество проблеми. Турнето е съпътствано от организационни провали, намаляваща публика, творчески конфликти и безкрайни недоразумения между членовете на групата.
Особено забавни са опитите на музикантите да запазят самочувствието си въпреки очевидния упадък на кариерата им. Те обсъждат дълбокомислено абсурдни теми, приемат собствените си провали като велики артистични решения и продължават да вярват в значимостта си независимо от случващото се около тях. Филмът използва формата на документално кино, за да осмее рок индустрията, музикалните клишета и егото на звездите, като същевременно демонстрира искрена любов към музиката и нейните изпълнители.
Роб Райнър създава забележително убедителна псевдодокументална форма, която кара много зрители по време на премиерата да се питат дали Spinal Tap не е истинска група. Режисурата умишлено имитира стила на рок документалните филми от 70-те и началото на 80-те години. Голяма част от диалозите са импровизирани, което придава естественост и автентичност на персонажите. Вместо да разчита на класически шеги, филмът изгражда хумора чрез нелепите ситуации и абсолютната убеденост на героите в собственото им величие. Райнър успява да създаде сатиричен филм, който никога не се превръща в злобна пародия. Зад подигравките към рок културата винаги се усеща уважение към хората, които посвещават живота си на музиката.
Кристофър Гест играе китариста Найджъл Тъфнъл – вероятно най-емблематичния персонаж във филма. Неговите абсурдни разсъждения и легендарната сцена с усилвателя, който „усилва до единайсет“, се превръщат в част от популярната култура.
Майкъл Маккийн е вокалистът Дейвид Сейнт Хъбинс – амбициозен музикант, който непрекъснато се опитва да запази контрола над групата, въпреки хаоса около него.
Хари Шиърър изпълнява ролята на басиста Дерек Смолс и допринася за много от най-смешните моменти във филма със своята невъзмутима сериозност.
Самият Роб Райнър се появява като режисьора Марти ДиБърги, който наблюдава и документира случващото се, често оставайки единственият човек в кадър, който осъзнава колко нелепа е ситуацията.
Сред останалите участници се открояват Джун Чадуик, Тони Хендра, Бруно Кърби, Фран Дрешър, Били Кристъл, Анжелика Хюстън и Фред Уилард.
„Това е Спайнъл Тап“ е една от най-влиятелните комедии, правени някога. Филмът не само създава нов поджанр в киното, но и доказва колко силен може да бъде хуморът, когато е изграден върху наблюдение, импровизация и отлично познаване на темата. Десетилетия след премиерата си репликите, сцените и персонажите продължават да бъдат цитирани от музиканти, режисьори и зрители по целия свят. Това е рядък пример за филм, който едновременно пародира дадена култура и се превръща в нейна неразделна част.
